Рила

Високите планини са приемници на най-хубавата част от слънчевата енергия. Те са складовете на Божествената енергия, място за разумна работа.

Твърди бъдете като земята! Подвижни бъдете като земята! Бързи бъдете като въздуха! И лъчезарни бъдете като светлината!

Ако не можеш да намериш Бога отвътре в себе си, отвън никога няма да го намериш. Когато го намериш в себе си, тогава ще го намериш навсякъде в Природата.

Просветленият ум и доброто сърце са богатството на човека. Нямате ли просветлен ум и добро сърце, вие сте само едно натоварено магаре.

Говори истината, защото с истината ти ограждаш главата си от злото.

Всеки ден прилагайте микроскопичната Божествена идея да давате. Всеки ден да давате нещо от себе си. В даването е животът. Давайте най-хубавото.

Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката." Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга, да станете слуга зарад Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа.

Сега, да направя един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. За да разберем любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, напр., един кон, една крава, овца, вълк и т.н. - трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят, всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на Словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: "Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползва": отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се пита каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: "И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам цялата вяра, където и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм." Тия неща, които стават днес, не ставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: "И ако раздам целия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам." Значи, дори да имате всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта.

Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога.

Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък. Господ рекъл: "Вземете му го" и го въвел в една голяма зала и му рекъл: "В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един." Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: "Туй кръстче искам." - "Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал", рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлизане към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: "Той е грешник, който се спасява." Аз го уважавам и му казвам: "Братко, ти си по-близо до Небето, бих желал да бъда на твоето място." Когато някой каже: "Аз не съм видял страдания", аз му казвам: "Ти си още зелен." Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, идват страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа, когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, затова ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всички да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества - дълготърпението и благосклонността.

Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият - процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота обаче има диференциране.

Бъдете добри, бъдете чисти, мислете право, ходете в правия път, учете Божиите пътища и ще имате Божието благословение!

Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре.

Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: "Вземи от мене колкото искаш." Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай, което ти се дава.

Учeникът трябва да има Сърце чисто като кристал. Ум светъл като Слънцето. Душа обширна като Вселената. Дух мощен като Бога и едно с Бога!

Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа на човека.

Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази топлината на сърцето си!