Снимки

В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.

Смисълът на живота се заключава в служене на доброто.

Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си.

Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да и дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10 000 000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте.

Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах:

"Благодаря Ти, Боже, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил."

Кое е по-силно в живота: доброто или злото? Доброто е по-силно. В борбата между злото и доброто, злото всякога губи, а доброто печели. В първо време злото е силно, а доброто слабо. В края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. След всяко страдание, което човек преживява, доброто в него се усилва, взима надмощие над злото. Щом доброто победи злото, последното престава да мъчи човека. В края на борбата доброто пита злото: “Познаваш ли сега, кой от двамата е по-силен?” Когато злото признае своето безсилие, доброто се ръкува с него приятелски и продължава своя път. Човекът усилва доброто в себе си чрез страдания. В това отношение, страданието е път, през който човек неизбежно трябва да мине. Доброто трябва да вземе надмощие пред злото.

По-добре малка пожъната нива да има­ме, отколкото голяма непожъната. Защото малкото добро, което се отглежда, се умножава. Така е и в душата.

Не ходете да се плашите, че това казал Учителя, онова казал Учителя. Аз на място съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата.

Аз не наричам Любов това, което се мени. Това е смешно нещо. Обичал, пък след десет години си обърнал гърба. Павел казва: "Любовта никога не отпада".

Ние сме добри, само че не се проявява­ме. Ние сме като някой богат човек, който е затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора.

Хората търсят Бога отвън, вследствие на което се намират в голямо противоречие.

Преди всичко човек трябва да търси Бога като вътрешна сила в себе си, която му дава мощ, която осмисля живота му.

Малките грешки са по-опасни от големите, защото не се виждат.

Съвременните хора искат да създадат, да преорганизират най-напред човечеството, после обществото, след това дома и най-после човека. Този път обаче не е правилен.

Аз харесвам в извора една отлична черта - неговото пълно безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва "дайте"!

Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.

Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив - само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдост на волята.

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение.

Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо те не могат да бъдат хора само на чувството. Българинът иска Любовта да се изрази на дело. Той е добър, умен. Ако управниците слушаха народа, много малко грешки щяха да направят.

Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.

Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си.Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.

Любовта може да се предаде по физически, астрален, умствен, причинен начин и по хиляди други начини, но резултатите винаги са еднакви. Тя носи светлина, топлина и свобода.

Любовта не забравя. И в другия свят да идеш, пак ще мисли за теб.

Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.

Най-тягостното състояние в живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж. Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога - на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени. На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре - те имат вече по-определени понятия за живота. При сегашното развитие човек има определени задължения към живота. При това колкото по-организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му.

Имате в двора си няколко коли пясък и тухли за строеж. Поглеждате към пясъка, но не се интересувате от частичките му, какви са по големина. Обаче като погледнете към тухлите, обръщате внимание на големината им. - Защо? Защото мястото на всяка тухла е определено. Не е безразлично де каква тухла ще турите. За пясъка въпросът е друг. Частиците му са толкова малки, че дето и да попаднат, няма да окажат влияние върху строежа. Значи колкото по-голямо е сцеплението между частичките на едно тяло и колкото по-високо организирано е то, толкова по-определено е неговото място в целокупния живот. Следователно сегашните ви отношения към космоса не са такива, каквито са били преди хиляди години. И постъпките ви днес не са такива, каквито са били преди хиляди години. Много естествено сегашният човек е по-организиран, отколкото преди хиляди години. Всеки човек носи в себе си известно знание, опитности, верую, едни от тях придобити по наследство, а други - резултат на свой собствен труд и усилие.

Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Всичко мога да направя чрез живия Господ на Любовта. Аз живея в Бога и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна. С Бога всичко мога.

Работата е упражнение, дишането е упражнение, храненето е упражнение. Де е животът тогава? В Любовта. Когато в сърцето на човека се яви първият лъч на Любовта, едва тогава той започва да живее.

Не търси щастието си отвън. Който се е събудил, той трябва да търси щастието си отвътре.

Аз не съм от онези, които казват, че е грешно да се целуват хората. Но целувка, в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата.

Не се страхувай от лошите условия, защото те носят такова знание, каквото не може никой да ти даде.

Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато те решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да бъдат отворени всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждането на земния живот.

Застани пред Бога като дете и кажи: “Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце!”

На това напрежение, на тия отрицателни мисли, които се носят из атмосферата, вие трябва да дадете отпор, а не да се оставяте негативната обстановка да ви въздейства.

Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги - да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я закрива. Всяка изправена погрешка внася нещо ново, добро, красиво в характера на човека.

Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Целият свят обича влюбените. Когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост - цялото небе се радва и взема участие в тяхната любов. Единственото нещо, с което човек може да обърне вниманието на невидимия свят, е любовта.

Колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в любовта е смисълът на живота.

Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си,

Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило.

Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.